ОбСНВ Благоевград

Наркотици - истината за тях
7 November, 2012 - 11:48 -- DesiSlava

Интервю с Джош Шип, „Тийнейджърският доносник”

 

Когато децата навлязат в тийнейджърските години, несигурността започва да се проплъзва. Много от тях започват да се притесняват, че не са популярни, добре изглеждащи или достатъчно умни. В действителност, нормално е дори уверените юноши да изпадат в такива състояния от време на време. В този откровен разговор с Джош Шип, създател на юношеската програма „Идентичност”, ще обясни как може да помогнете на детето си да избегне капаните на негативизма.

Забележка: ако детето ви изглежда изпаднало в затруднение, отчаяно или тъжно за продължителен период от време, срещнете се с някой, който има професионални диагностични умения. Бъдете сигурни, че педиатър е отхвърлил напълно основните проблеми, които могат да причинят депресия.

Р. В.: Джош, децата често имат негативно мнение за себе си, по време на юношеството. Защо смяташ, че е така?

Д. Ш.: Вярвам, че това се случва, защото отговорностите и натискът върху тях се увеличава, без те да имат необходимия опит, за да се справят. Много от нещата, с които се сблъсквате, като възрастен, са ви натрапени като задължения точно, когато сте преминавали през най-трудното време от своя живот. Изведнъж изникват отговорностти и задължения, с които трябва да се справите, но нямате никакъв предварителен опит, който да ви съветва. Така че, аз вярвам, че стресът им е разбираем. Много от тийнейджърите и честно казано, много от хората като цяло, реагират много слабо на стреса. Когато сте млади, основното, което можете да направите, е да се изолирате от света, или да станете раздразнителни и мрачни. Когато родителите ми разказват за децата си, двата най-основни начина, по които ги описват, са „Дъщеря ми само крещи и ме удря, през цялото време”, или „Синът ми изключва за останалия свят, прибирайки се в своята черупка”.

Положителната страна на положението е, че че колкото и некомфортно и затруднено да се чувстват понякога, стресът и ситуациите, които напрягат детето ви, служат за да го направят по-силно. Така че, опитът, през който детето ви преминава в момента, след време ще го превърне в по-отговорен млад възрастен.

Стресът много прилича на вдигането на тежести. Когато вдигате определено тегло, това, което правите в действителност, е здравословно напрягане на мускулната тъкан. Това е, което прави мускулите ви по-силни. Вярвам, че положението на тийнейджърите, поставени под стреса на ежедневния живот, е аналогично. Вашият тийнейджър ще бъде нервен и стресиран през този период, което е нормално да доведе до промяна в настроението понякога. Мисля, че важното, като родител, е да дадете на детето си онези възможности за облекчение и релаксация така, както имате нужда да дадете на мускулите си време за почивка и възстановяване, за да станат по-силни.

 Между другото, разбирете, че не казвам, че е добре вашият юноша да говори ви говори лошо – не подкрепям това поведение. Това, което казвам е, че мрачността или агресивността често са начини, по които тийнейджърът ви се справя със стреса.

Р. В.: Ако юношата ви има негативнен образ за себе си, какво ще му кажете, за да му помогнете да се погледне по-акуратно?

Д. Ш.: Когато тийнейджърите се чувстват несигурни, са склонни да казват неща, като „аз съм толкова зле”, „винаги се провалям”, или „никога няма да направя нещо добре”. Тъй като става дума за тийнейджъри, а не за петгодишни деца, мисля, че е важно не да им казваме какво да мислят, а да им помагаме да мислят за себе си. Така че, полезен начин да го сторите е, като зададете на детето си серия от въпроси и му дадете доказателство за успеха му. Мисля, че трябва убедително да защитите позицията си така, както адвокатът би го сторил. Разговорът може да представлява нещо като това:

Вие: „Разкажи ми за случая, когато получи отлична оценка за историческия си доклад. Стана доста добре, нали?”

Детето Ви: „Да, предполагам.”

Вие: „А какво ще кажеш за случая, когато помогна на чичо си за компютъра? Доста хитро го измисли, не мислиш ли?”

Детето Ви: „Да, и какво от това?”

Вие: „А спомняш ли си миналото лято, когато започна работа на непълен работен ден? Помня, че прекара добре и намери нови приятели там. Всички наистина те харсваха.”

Детето Ви: „Да, така е.”

Вие: „Въпреки, че се чувстваш зле в момента, не е истина, че „винаги се проваляш. Ти не си провал. Има неща, които си направил доста добре и няма причина да не успееш да ги направиш отново.”

Мисля, че това е ясен и добър начин, по който може да предадете посланието си на вашето дете. Много родители просто ще кажат: „Ти не си загубеняк; това не е истина”. И, докато според тях това е добър подход, вие все още няма да сте убедили детето си, че не е олицетворение на провала. Не се заблуждавайте, важно е да убедите юношата си, показвайки му, че се справя добре. Може да си се представите като адвокат, който трябва да представи ситуации, за да даде на детето си доказателство за неговата компетентност, интелигентност и харесваност от останалите. Така че, със серия от гореописаните въпроси, вие тактично казвате: „Нека разгледаме първия пример, когато се справи доста добре на теста. Сега, нека разгледаме втория пример” и така нататък, докато дадете безспорни доказателства за успехите му.

Р. В.: Точно така. Всички ние понякога се нуждаем от доказателства. Децата не се различават от възрастните в това отношение. Както всички знаем, понякога децата наистина се провалят. Какъв е най-добрият начин да им помогнем да се справят с това?

Д. Ш.: Мисля, че е важно да се разграничи провалът от това, да считаш себе си за провал. Всеки се проваля. Всеки прави грешки и казва неща, които му се ще да не беше казвал. Всеки съжалява. Но, това не означава, че сте провал. Това е инцидент, а не характерова черта. Мисля, че е важно да помогнете на детето си да го види. Не казвам, че трябва да се преструвате, че грешката не е станала, а само, че не трябва да сте негативно настроени към него, заради нея. Въпреки, че провалът понякога е болезнен, може да бъде прекрасен житейски опит за детето ви. Като родители, вие сте тук, за да кажете: „Това, че си се провалил веднъж не означава, че ти самият си провал”.

Обикновено, негативният образ за себе си вземе превес, каквато и да е ситуацията – да кажем, че детето ви се е изложило в училище, или се е провалило в час, то възприема случилото се, казвайки си: „аз съм провал; аз съм посмешище; аз не съм добър човек”. Трябва да му помогнете да види, че случилото се е един инцидент в живота му, а не олицетворение на неговата личност.

Защото, независимо какво е детето ви, предполагам, че можете да нахвърляте дузина ситуации, в които сте били горди с него, когато е направил нещо наистина добре. Важно е да носите това доказателство с вас през цялото време.

Р. В.: Джош, когато забележиш, че тийнейджърът ти е сломен, какво би направил? Има ли неща, които не трябва да казваш и такива, които трябва?

Д. Ш.: Ето няколко неща, които предлагам на родителите:

Доколкото е възможно, позволете на детето си да дойде при вас: много от нещата, които правите с юношата са различни от тези, които правите с по-малкото дете. При тийнейджърът е важно да му дадете шанс да сподели с вас. Важно е да изградите хармонични отношения с него, така че, когато се справят с трудна ситуация или труден избор, да не се притесняват да потърсят подкрепата ви. Ако откриете, че те не искат да говорят с вас за тревогите си, мисля, че всичко е наред, ако все пак си имат някого, с когото говорят за тях. Не се огорчавайте, ако идват при вас и не го правете, ако не идват.

Не е ваша работа да решавате проблемите им: ако детето ви дойде при вас и пожелае да говори за притесненията си, помнете, че не е ваша неотложна задача да ги разрешавате. Работата ви е да говорите откровено с него, както и да не приемате прекалено лично казаното от него.

Насърчете го да излезе от вкъщи. Предложете му да се помотае с някой приятен приятел – някой, който го кара да се смее, който го окуражава, който влияе добре на живота му. Нека детето ви прави нещо, което му доставя удоволствие. Често децата изпадат в депресивни състояния, защото през цялото време седят и мислят над притесненията си, а в действителност не правят нищо, за да ги разрешат. Натискът и тежестта стават все по-големи. Всичко, което можете да направите, за да разрушите този модел, е добро. Понякога юношите имат нужда да им се покаже как да си починат. Трябва да им покажете, че няма нищо лошо в това. Предлагането на възможности за почивка и откъсването за момент от стресиращата ситуация, може да бъдат изключително полезни.

Помислете за нещата, които не ви помагат, когато сте стресирани. Като родител, Вие очевидно сте преживявали моменти, когато сте сломени, или под силен стрес. Помислете за нещата, които ви помагат и тези, които не го правят. Отново, начинът, по който описах тийнейджъра е като възрастен, който не разполага с опит. Така че често същите неща, които помагат на вас, ще помогнат и на юношата ви, и обратното. Ако нещо много ме терзае, не искам някой да ми казва неща от сорта на: „О, горе главата, цупльо”. Това просто ме вбесява, защото е досадно, безполезно и покровителствено.

Ако използвате неща от този сорт, не се изненадвайте, ако детето не ви потърси, когато е под стрес. Отново, помислете за нещата, които не ви помагат и след това за тези, които ви помагат да излезете от състояние на сломеност или стресираност.

Бъдете истински и покажете на детето си, че сте тук: мисля, че е полезно да сте истински и окровени. Може да кажете: „Знам, че си под голямо напрежение сега. Ако искаш да поговорим за това – страхотно. Ако не желаеш – ще те разбера. Просто искам да знаеш, че съм тук.” Така ще бъдете на негово разположение и ще му го покажете. Запомнете, когато детето ви поиска да говори с вас, изслушайте го без да го прекъсвате.

Попитайте: „Как мога да ти помогна сега?” Мисля, че също е добра идея да кажете нещо, от сорта на „Какво мога да направя, за да помогна?” Това „отново връща топката в полето на детето”, насърчавайки го да мисли от какво има нужда. Ако се притеснява за домашното си по математика, не искайте да му го напишете. Но, може да му предложите да направите нещо, което да му помогне да напише домашното си. Може да кажете: „Искаш ли да ти взема тази книга?” или „Може да отида да прибера сестра ти, ако имаш нужда да се съсредоточиш над ученето за теста по математика”. Вярвам, че откритостта и питането за това, как може да помогнете стимулира детето само да направи това, което е нужно.

Р. В.: Изглежда, че родителите могат да изиграят много активна роля в помагането на децата да останат позитивни. Оказва се, че малките неща, които правим, действително имат значение.

Д. Ш.: Абсолютно. Съществува статистика, според която са нужни дванадесет положителни коментара, за да стабилизират всеки негативен коментар, който чуете. Да речем, че при едно достойно представяне в клас днес, детето ви чуе пет негативни коментара. Мисля, че е добре да ги оспорите. Правете комплименти на детето си, „оставяйки ги да свършат нещо полезно”, когато е възможно.

Отново, много лесно е да пожелаете да се откажете, когато вашият тийнейджър не ви даде незабавна обратна връзка и признателност. Не бях благодарил на приемните си родители, за прекрасното им влияние в живота си, дълго, след като се изнесох. Аз просто не бях узрял достатъчно и не можех да преглътна гордостта си, за да им кажа „благодаря”. Отне ми години, но накрая го направих. Така че, искам да кажа на родителите, от страна на техния тийнейджър, „Благодаря за казаното от вас. Благодаря, че сте ми повлияли положително. Продължавайте да казвате тези думи, продължавайте да правите тези неща. Те ни променят.”

Може би като мен, детето ви просто не знае как да ви благодари, или не разбира какво правите за него в момента. Но, повярвайте ми, правите нещо монументално – давате на детето си нещо, за което да се хване, когато е обезкуражен и потъва. Това може да направи всичко различно.

 
ЛЮБОПИТНО!!!!

Джош Шип е изградил международна репутация като експерт по комуникация с тийнейджърите. Изоставен и малтретиран като дете, Джош успява да триумфира над трагедията и повлиява позитивно над живота на безброй юноши, които е наставлявал. Той е признат авторитет по тийнейджърските въпроси от водещи медии, като MTV, CNN, FOX и други. Джош е говорел в Харвард, Масачузетския технологичен институт, Калифорнийския университет и Станфорд за това, как да се накарат тийнейджърите да слушат. Освен това, той е създател на програмата „Идентичност”.

 
 
Използвани материали:
 

 

Споделете с приятели